Величка Маркова, или Лита, както я наричат, е жената до легендата Георги Аспарухов. Двамата с Гунди се запознават още като деца, докато той е в юношеския отбор на Левски, а тя тренира волейбол. Потърсихме Лита, малко преди рождения й ден, за да я попитаме какво пожелава на себе си и на любимия отбор Левски.
Какво Ви впечатли особено силно напоследък?
Нищо не ме впечатлява напоследък. За жалост по-скоро много неща ме натъжават. Гледам целия този забързан пластмасов живот и ми става мъчно за хората, които не разбират какво пропускат бързайки към материалното. Пластмасата за мен е символ на изкуственото. Надявам се разбирате какво искам да кажа.
Георги Аспарухов е купил за Вас всички цветя от възрастна дама на улицата, за да може тя да се прибере на топло в дъждовен есенен ден. Това е една от любимите ни истории, показващи характера на Гунди. Има ли още място за такива жестове във времената, в които живеем? Какво е в повече и какво не ни достига според Вас в днешни дни?
Спомням си чудесно дъждовната вечер, когато той пристигна с полуувехналите цветя. Спомням си и пролетния следобед, в който синът ни Андрей повтори жеста на баща си с букет оклюмали нарциси. Напоследък много често се използва думата „емпатия“. Една чуждица, която бих заменила с българската дума „съпричастност“. Това е да усещаш другите, техните нужди и настроения, и ако можеш да направиш денят им по-топъл.
Георги Аспарухов – съпругът, и Гунди – футболната легенда. Дали и колко различни са тези два образа?
За мен самата нямаше никаква разлика между футболиста и съпруга. Един и същ човек. Красив, елегантен, чаровен, вкъщи и на терена. И най-важното отговорен и за семейство и за работата.
Какви качества са нужни, за да заслужиш титлата „легенда“, какъвто е Гунди?
Господ му беше дал толкова много талант, елегантност и красота, че трудно днес мога да видя в някого всички тези качества накуп.
Продължавате ли да гледате футбол и днес?
Ако питате дали гледам Левски днес: не гледам, нямам нерви. Страхувам се от загубите. Следя само резултата и се моля някой ден отборът да е такъв, че от първа до последна минута да не откъсвам поглед от екрана.
Има ли футболист, независимо дали в България или извън нея, който да се доближава като качества до Гунди, с когото бихте го сравнила?
Дали има футболист, който ми напомня Георги? Търся го във всички световни футболисти. В отскока на Роналдо виждам неговия, но още по-голям. Спомням си Рууд Гулит, неговата широка крачка ми напомняше за елегантната крачка на Георги.
Много по-кратко време сте били заедно, много дълго време сте без него. Какво не успя да заличи времето?
Спомените имат такова качество, че с времето не избледняват, а напротив – стават все по-ярки и по-ярки. Аз съм благословена, че имам хубави спомени. Благодаря на Бога за времето, което съм прекарала с моя съпруг.
Какво е за Вас „Левски“ днес?
И днес, и преди „Левски“ е отборът на сърцето ми. Аз също съм носила фланелка с буквата „Л“ на гърдите и знам какво чувство на радост и отговорност е това. Любимият ми отбор – това е „Левски“!
Ако Гунди беше сред нас днес, с Вас, как мислите, че щеше да се промени животът Ви?
Ако Георги беше жив сега какъв би бил животът ми… Не само моят, но и този на Андрей би бил прекрасен.
“Левски” скоро отпразнува своята 108-годишнина, предстои и Вашият рожден ден. Какво пожелавате на клуба и на себе си?
На клуба пожелавам пълни стадиони. А те ще бъдат пълни, защото футболистите ще ги радват. Сигурна съм, че това време ще дойде и то скоро. На себе си мога да пожелая Андрей и неговата съпруга да бъдат здрави и щастливи. Нека близките и приятелите ми да се радват на живота, а аз да бъда здрава и да съм съпричастна с техните успехи и тяхното щастие.
