Футболът се променя много бързо. Отминаха времената, в които един човек може да те направи шампион. В днешно време играта позлатява колектива, стратегията, дълго тренирания стил.
Има много възможни отговори на въпроса защо това се случва. Един от тях е въвеждането на пресата като основен компонент от играта. Най-вече във вида и на контра преса. Това е стремежът да спечелиш топката, веднага след като си я загубил.
Тази епоха пожертва може би най-елегантните футболисти в играта. Тези, без които един голям отбор преди не можеше, а сега просто не може да си позволи лукса да ги притежава. Това е футболистът с головия пас, техничарят, който толкова добре познава коженото кълбо, че няма нужда да се ангажира в защитните действия на отбора. Ти му дай топката, а той знае какво да я прави.
Такъв беше Дарко Тасевски. На гърба си той носеше номер 22, но футболно казано – беше си десетка. Никога няма да бъде забравен сезонът, в който с Гара Дембеле можеха да се открият по терена, дори да им бяха превързани очите.
“В Левски се превърнах от момче в мъж.” – спомня си Тасевски. Македонският национал пристигна от Металург Запорожие през 2007 г., когато беше на 23. Напусна след 5-годишен престой в София, а през това време изигра и множество мачове за националния отбор. В София намери и своята любов (освен Левски), затова Дарко и българската столица винаги ще бъдат свързани по най-емоционалния начин.
В спомените остава само доброто. Головият пас в мача срещу Гент, попадението срещу Литекс по земя – перфектно насочен удар в долния ъгъл на вратата на ловчанлии. Дарко имаше способността да променя хода на мача с едно отиграване, а понякога и с единственото си отиграване за целия двубой. Това днес е доста трудно постижимо, заради участието на целия отбор в защита, дори защитата да е високо изнесена по терена, както е случая с Левски на Николай Костов.
Над 50 000 FREE SPINS от Супер Петък с Doctor Winstein!
Феновете винаги ще помнят магьосника Дарко. Визионерът, който в главата си има карта на квартал, пълен с чешки улички.