35% владение на топката срещу Танзания. Само 6 повече срещу Азербайджан. България не загуби в двата мача от приятелския турнир FIFA Series, но и не убеди българския футболен зрител, че играе така, че да заслужи поощрението на хората.
Нещо повече. След победата срещу африканския тим, повечето коментари бяха насочени към начина, по който България се е отказала от владението на топката и това не се е понравило на зрителите.
Ако погледнем малко по-отгоре, анализът на този мач би бил негативен при всеки един развой. На победата не се отдаде почит, нито на великолепния гол на Десподов. Равният или пък загуба от Танзания щяха да доведат до някакво нечувано напрежение.
Истината е, че България владее по-малко топката от противника си във всеки един мач, откакто Илиан Илиев е треньор. Записахме три равенства – срещу Унгария (2:2, 46%), Сърбия (2:2, 44%), Азербайджан (1:1, 41%), както и споменатата победа срещу Танзания (1:0, 35%).
Идентичност
Българският национален отбор никога не се е славел с продължителен контрол върху мача чрез владеене на топката. Тук е нужно да отбележим, че за да контролираш един двубой, не си длъжен да държиш кълбото.
Този национален отбор няма играчите, с които да владее топката. Или поне е на около една защитна линия разстояние от това да бъде способен да го прави. Замислете се: Живко Атанасов и Алекс Петков започнаха двубоя срещу Азербайджан, докато Валентин Антов правеше компания на снажния бранител на Шльонск Вроцлав в петъчния следобеден мач срещу Танзания. Силата на тези играчи не е в контрола върху топката.
АКО СЕ РЕГИСТРИРАШ… ПЕЧЕЛИШ: 9000 лв. ВСЕКИ ВТОРНИК от ВЕЧЕРНИ НАДПРЕВАРИ
А най-важните играчи, от които стартира тази философия, са централните защитници и дефанзивният халф. За щастие, отборът разполага с футболист, който част от английските фенове на играта (но те какво ли разбират) сравняват с Бускетс. Това е Илия Груев, за когото ще стане дума по-надолу в текста.
Илиан Илиев трябва да използва най-добрите страни на футболистите, с които разполага. Говорим за най-добрия треньор на 2023 г. Може би е редно да му се доверим.
Класата на Десподов и Груев впечатлява
Липсата на резултати в последните години не беше най-лошото. В националния отбор чисто и просто нямаше класа, която да те накара да отидеш на мач. Няма футболист, заради когото да се вдигнеш и да отидеш да гледаш националния отбор. Не много хора биха го направили от любовта към играта или пък от фенската любов към държавния тим.
РЕГИСТРИРАШ СЕ И ПЕЧЕЛИШ: Над 50 000 FREE SPINS от Супер Петък с Doctor Winstein!
Сега този отбор не кипи от класа, но има двама футболисти, които са огромен позитив за българския футбол. Играчи, около които и останалите стават по-добри. Това са Кирил Десподов и Илия Груев.
Не знам дали сте се загледали в езика на тялото на българите, когато Кирил Десподов изпълни пряк-свободния удар срещу Азербайджан през първото полувреме. Всеки от тях го окуражи, аплодира и вдъхна вяра. Десподов е най-търсеният човек на терена. Сякаш в България не се оценява неговата класа докрай. А Десподов се представя винаги на много високо ниво, когато играе за националния отбор. Прави го с чест, достойнство и като истински лидер. България не е имала такъв капитан от времената на Стилиян Петров.
С националната фланелка Десподов има 47 мача, 13 гола и 9 асистенции. За футболист, който не е централен нападател, във времена, в които България е сред последните урни на всеки жребий, статистиката на родения в Кнежа футболист от малко по-малко от половин голов принос на мач е впечатляваща.
И ако от Десподов идва хъса, желанието и битката, то от Илия Груев идва дисциплината и липсата на грешки. Защитниците се понаучиха – да дадем топката на Груев, той няма да я сбърка и ще измисли нещо. Лоша новина е, че Илия се контузи, защото в момента е във формата на живота си. Желаем му бързо възстановяване и неговата мечта да играе във Висшата лига да се е сбъднала, когато облече националната фланелка следващия път – срещу Румъния през юни.
В Груев има майсторство, хладнокръвие и желание да носи националната фланелка. Трябва да го подкрепим. Около него ще растат Кръстев, скоро и Митков. Опитът на Чочев също ще помага, за да печелим битките в средата на терена.
Подкрепата е нужна на този отбор
Каквото и да се случва с ръководството на БФС, България на Илиан Илиев полага много усилия, за да изглежда добре на терена. Личи си. През септември, малко след деня на Съединението на България, посрещаме Северна Ирландия. Хубаво би било да се обединим, ако искате около класата на Десподов и Груев, заради които си струва да отидеш на мач и да гледаш България.
