Левски прегази Локомотив (София)! “Синята” лавина затрупа червено-черните коловози, напомняйки за старта на миналия сезон. Тогава на ст. “Георги Аспарухов” резултатът бе 6:0 в полза на Левски.
Обикновено първият кръг е труден за всеки отбор, както и за опитващите се да прогнозират срещите. Непредсказуемост, несравнима с останалата част от шампионата. Резултатът от него понякога задава тон, но винаги оставя впечатление.
В последните четири години Левски неизменно губеше откриващата среща в шампионата. Затова победата има огромно значение. Че се стига до нея с шест отбелязани гола е красив бонус за многохилядната “синя” публика, която щеше да се зарадва и на “половин на нула”.
Как се стигна до този успех? Време е да възобновим поредицата от “Три неща, които научихме от мача на Левски”…
Алекс Колев – комбинативният таран
Всички видяха гола на Колев. Много трудно изпълнение с глава (или нещо средно между глава и трапец), което придаде въртеливо движение на топката, превръщайки вратаря Любенов в зрител отблизо.
Алекс заслужаваше този гол. Не просто защото е от Левски. Не и защото не се бе разписал нито веднъж по време на подготовката. А защото от него идва живецът в играта на “сините”. Той бързо се превръща в лидер на терена. След гола на Аралица за 1:0, Левски трябваше да търси бързо изравняване. Таранът веднага се върна назад, помагайки на защитниците да изнасят топката.
Пример за това е голът за 1:1. Предлагаме ви три сцени от атаката, в които Колев е деен участник. При първата, разиграването е от дясната зона на нападението на Левски, когато деветката получава кълбото от Ван дер Каап. 
Веднага следва подаване към Марин Петков и атаката е придвижена наляво. Алекс отново получава подаване, този път от Цунами. Следва пас към Майкон, след което деветката веднага се втурва към наказателното поле, искайки вече да получи центриране към себе си.
Такова последва, а резултатът бе изравнен. Голът е страхотен, влезнал във вратата с огромна доза късмет, но цялата атака е мини доказателство, че усилията се възнаграждават. 
Бековете на Левски създават шоу
Майкон и Алдаир направиха заявка още през подготвителния период. Различни по стил футболисти, играещи на сходни позиции. Левият защитник от Бразилия центрира за първия гол, докато самостоятелният рейд на Алдаир, завършил с попадение, ще остане със сигурност във фолклора на българското първенство като един от различните голове, които не виждаме често по нашите терени.
От играта на двамата крайни защитници досега се забелязва, че не им липсва креативност, както и борбеност, а това е силната им страна. В същото време, играта в защита на Левски страдаше и заради липсата на инициатива в защита от фланговите играчи. Със сигурност има и липса на сработка, за която лек е единствено времето.
От първо впечатление Майкон и Алдаир приличат на този тип футболисти, които захвърляйки всякакви отговорности ще искат да се забавляват с топката. Понякога се получава красиво, в други случаи може да бъде фатално.
Мустафа Сангаре е 13-ият играч на Левски
Левски си реши мача със стартовата единайсеторка и с помощта на 12-ия играч – публиката. “Синята” окупация на ст. “Локомотив” наброяваше между 4 и 5 хиляди привърженици. “И само Левски, обичаме те” получи своя римейк 17 години по-късно.
През второто полувреме Станислав Генчев показа един от големите си козове. Мустафа Сангаре се появи, за да поиграе половин час, а защитниците на столичните “железничари” видяха голям зор, бидейки абсолютно безпомощни срещу мощта на исполина, дошъл от долните дивизии на Португалия.
За Сангаре тепърва ще се вадят заключения. Той все още не е готов физически, за да започне като титуляр. Но влиянието, което има, появявайки се като резерва, е осезаемо и ще помага на Левски.
