Втора поредна петъчна вечер “сините” фенове и играчи куфяха – повод отново беше убедителната победа на терена. Локомотив (Пловдив) преклони глава пред отбора на Станислав Генчев, който изигра най-добрия си мач от началото на перфектния досега в точков аспект сезон.
Двата отбелязани гола не отразяват доминацията на Левски, който можеше и да допусне гол, но вещите намеси на Пламен Андреев предотвратиха това да се случи. Стратегически Генчев отново беше пред съперника си Любослав Пенев – отново смените на младия треньор повлияха положително на мача.
Шоуто отново не отсъстваше. Левски не спря да създава положения през първото полувреме. След почивката мачът се отвори, което го направи страхотен за гледане. Динамиката не отговаряше на температурата, която беше висока и неподходяща за игра. Мачът беше бърз, интригуващ, грабващ.
Индивидуалните оценки са високи за най-добрия мач от началото на сезона. Какво научихме от третия пореден успех на “сините”?
Увереността на Пламен Андреев дава спокойствие
Втори мач за стража – втора суха мрежа. За Андреев това не е новина, тъй като той два поредни сезона се превръща във вратаря с най-много заключени врати за цялата кампания.
Няколко пъти младият вратар трябваше да чете играта, покривайки високата линия на централните бранители. Неуверените прояви сякаш са в миналото, защото сега Пламен чисти уверено топката, а понякога дава възможност и за интересни контра атаки.
Спасяването на Андреев в началото на второто полувреме спаси Левски във важен момент от мача. Матей Маркович стартира сезона като титулярен вратар, но никой не знае какво ще се случи, когато и двамата са напълно готови за игра. Конкуренцията засега работи в полза на Левски.
Ротацията Охене – Икенна дава различен импулс на играта на Левски
Последното изречение важи и за този сегмент. Карлос Охене дава разнообразие в атаките на Левски. Умее да задържа топката и да взима бързи решения в тесни пространства. Некомфортно му е да бъде сам опорен халф, което е и изискването в сегашната формация на Левски. Но Охене е една от звездите на “сините” от началото на сезона.
Клемент Икенна отново се включи като резерва, но този път не замени централен защитник, а заигра на номиналната си позиция – дефанзивен халф. В момента, в който захапа, може би мнозина се запитаха дали не е много рисковано включването му при такъв крехък резултат на важна позиция.
Икенна бе безгрешен. Спокойствието, с което отиграва топката, е полезно за тази част от мача. Ако при Охене хаосът е по-голям, то Икенна покрива по-голям периметър и неговата физическа подготовка ще бъде ключова за дългия сезон, който предстои.
Опциите за Станислав Генчев и на този пост станаха достатъчно, а той умело го използва в негово предимство.
Алекс Колев е човекът – отбор
Сигурни сме, че на Алекс му се иска да беше отбелязал повече от един гол в първите три кръга. Имаше положенията, но не успя. За сметка на това отборната работа, която върши Колев, е незаменима. Пространствата, които Бала, Фадига, Ел Джемили, а дори и халф-бековете получават, се дължат до голяма степен на движенията без топка на деветката на Левски.
Колев не спира да тича, да търси топката, да я подава. Иронично или не, нападателят е един от най-малко егоистичните играчи в атаката на “сините”.
За Колев головете ще дойдат, но неговият принос е много по-голям.
Можем да добавим, че до голяма степен защитниците се чувстват толкова изморени именно от неспирната борба с Колев през целия мач, така че когато Мустафа Сангаре влезе на терена, те просто нямат сили за още битка.
