Датата е 09.05.2021 г. В навечерието на своето пробуждане, Левски все още се разхожда из безвремието, обзело „сините“ след началото на 2020 г. Предстои мач с Ботев (Пловдив). Царско Село прави компания на Славия и другите два вековни клуба в четворката, чийто лидер в крайното класиране ще играе бараж за Европа.
Точно ще изтекат 20 минути от двубоя, когато Левски прави многоходова комбинация. Драган Михайлович настъпва топката за Мартин Петков, който в коридор търси Ивайло Найденов. С гръб към вратата и не много възможности, младокът с едно докосване оставя топката на Михайлович. Швейцарецът със сръбски корени заформя „триъгълник“ с Андриан Краев и Мартин Петков пред наказателното поле на противника. По това време Марин Петков намира свободно пространство в пенала, шмугва се и получава топката от съфамилника си.
Над 50 000 FREE SPINS от Супер Петък с Doctor Winstein!
Правило във футбола е, че поемането на топката предопределя следващото ти отиграване. Марин Петков с меко докосване освободи така тялото си, че следващото отиграване да бъде удар, който прониза вратата на „канарчетата“. 1:0 за Левски!
Това не бе първият гол на суперталанта с фланелката на Левски. Беше вкарал на Славия малко по-рано през сезона, но тук той прониза съперник на терен, който номинално е труден за „сините“.
Почти три години по-късно Марин Петков e на прага на топ 100 футболисти по изиграни мачове в историята на Левски. Левичарят е играл в 122 двубоя, а зад него вече личат фигури като Игор Томашич, Емил Кременлиев, Кирил Миланов. Отбелязал е 19 гола, колкото има и Николай Димитров – Хичо, който е последният талантлив левичар, на когото „сините“ са възлагали толкова надежди.
В търсене на точния пост
Много време Петков играеше на дясното крило, за да може структурно Левски да отговаря на тактическата си постройка чрез крила с обърнат крак. Там Марин имаше известен застой. През лятото той загатна за отлична форма, но контузията в мача срещу Апоел (Беер Шева) в Израел прекъсна развитието му за няколко месеца.
Иронично или не, за най-добрата позиция на Марин Петков ни подсказа Младен Кръстаич в националния отбор. Там левият уинг-бек беше позицията за поливалентния играч, а ние виждахме камшичната левачка, която сякаш е заключена по дясното крило.
Виждали сме Петков да играе на 6 позиции – ляв и десен бек, по двата фланга в атака, бил е център нападател, а е играл и като атакуващ полузащитник. Това говори за футболен интелект, който очевидно Николай Костов цени и се опитва да поощрява постоянно. Треньорът на Левски е използвал Петков на 5 места по терена в различни мачове или периоди от срещите на родния клуб на номер 88. В предишния сезон бившият треньор на Левски Станимир Стоилов пробва Петков на също толкова позиции. Специалистите ценят поливалентните играчи.
Сега левичарят се намира в серия от стартове, която датира много преди началото на пролетния полусезон. Петков е изиграл пълни 8 поредни двубоя, а в последните 12 на отбора си за първенство, само веднъж е бил на скамейката.
Пролет’24 е тестовият период за физическата подготовка на Петков
Във вторник вечер Марин Петков прониза полската врата в мача между младежките гарнитури на България и „дружина полска“. 90-те минути, които той изигра, ще се натрупат още повече в петък, когато Левски излиза срещу Славия. В дома на Петков – ст. „Георги Аспарухов“ – се случи изненадващата контузия на Фабио Лима.
Отсъствието на бразилеца ограничава толкова избора на Николай Костов, че крилото отново ще трябва да изиграе пълен двубой преди трите мача на истината срещу Лудогорец, ЦСКА-София и Черно море, които са и в рамките на 10 дни. Петков има 4 картона, така че ще трябва да внимава и да не получи ново предупреждение, което да го изкара от някой от тези двубои.
Понякога формата и ритъмът те окриляват, а точно такъв е случаят с младежкия национал. Марин Петков е сред българските футболисти в най-добра голова форма през 2024 г. – само Кирил Десподов (6) и Тони Тасев (5) са отбелязали повече голове от четирите на лявото крило на Левски.
„Синята“ банда, която е основа за растеж
Фокусът в този материал пада върху един футболист, но неговото развитие нямаше да бъде възможно без една точно определена сплав, която вирее на Герена от известно време.
Патрик-Габриел Галчев (набор 2001), Пламен Андреев (2004), Асен Митков (2005) и Марин Петков (2003). Тази група от „сини“ юноши, която е вече дълго време е част от основната група на отбора, може би без да го осъзнава, служи за пример не само на останалите от школата, които тренират с първия отбор, но и на самите тях помежду си.
Може би някои от тях си дават сметка, възможно е и да не го правят, но тези момчета растат заедно и само чрез присъствие си помагат, за да могат да израснат заедно в трудния български футбол, наситен с чужденци. Но проблемът не е бройката на футболистите, родени извън България, а в липсата на доверие към българските младежи.
Това се променя в момента в Левски и причината е наличието на изброените. Конкуренцията между тях е приятелска, но и изискваща. Приятелството им е истинско.
Дано продължи дълго!