“Купата” е игрален филм, който разказва за историята на малкия шотландски отбор Килноки. Воден от страстта и едничката цел да се покаже пред голямата футболна общност, Килноки достига до финал за Купата на Шотландия. Романтичната история за безизвестния отбор завършва със загуба с дузпи на финала срещу Глазгоу Рейнджърс.
Помня колко бях шокиран, когато гледах филма с баща ми. “Не трябва ли винаги филмите да завършват щастливо?”, попитах, отказвайки да повярвам, че появилите се в последствие думи на екрана са надписите с целия екип, режисирал и участвал в продукцията. Историята приключи, а Килноки не грабна купата.
НАД 20 000 FREE SPINS ВСЕКИ ДЕН ОТ ИГРА НА ДЕНЯ
В живота също е така. Често историите, които ни се случват, не са с щастлив край. Футболът не прави изключение. В Германия, обаче, “Ла Фурия” изживя своята приказка, а финалът беше не просто щастлив, но и красив.
Приказката за Испания започна с онова видео, в което семейства, близки и деца обявиха избраниците на Луис де ла Фуенте. В последните няколко години, когато наближи голям футболен форум, стана популярно официалните страници на националните отбори да обявяват по изобретателен начин футболистите, които ще защитават националните цветове.
Представете си колко енергия генерират играчите, когато изгледат това видео. Оставете футбола на страна, ще стигнем и до него. Когато си отделен от близките си, ситуиран в затворен лагере, до който не се допускат външни лица, фокусиран в целта да вдигнеш купата, съобщение от майка, баща, съпруга, деца… значи повече.
Турнирът започна, а зрителите говореха само и единствено за испанците. В началото хората се чудеха дали това е просто искра, или наистина футболът на “фурията” наподобява природно явление, способно да помете всеки, изправил се на пътя му.
Историята не помни по-безапелационен шампион. 7 мача, 6 победи. Футбол, който винаги бе наслада за окото. Испания бе в своя собствена лига, всички наблюдаваха и се възхищаваха на футбола, който Луис Де ла Фуенте е интегрирал.
Това е основният двигател на отбора. Хората казваха, че в този отбор на Испания няма лидери. Дали това е така, или не, времето ще отсъди. Ролята на Де ла Фуенте беше точно на тихия лидер в сянка.
“Не разполагахме с много време. В 9 започваме работа, а преди това трябва да съм си направил тренировката. Работим до 1,2,3,4 през нощта. Различно е, но нямаме много време и за сън.”, разкри роденият в северния испански град Аро специалист.
През 2013 г. той бе назначен за селекционер на младежите до 19 години на Испания. Премина през всички национални гарнитури, за да триумфира в неделя в Берлин.
Дни преди финала в мрежите се появи ново видео – продължение на онова, в което бяха обявени футболистите, заминаващи на европейско първенство. В него главните герои отново бяха бабата и дядото на Унай Симон, съпругата и децата на Алваро Мората и много други виновници за това, което са златните медалисти днес. То бе озаглавено с емоционалното “Всичко започна с вас. Благодарим, семейство”. А гласът на Рафаел Надал сякаш разказва испанската приказка.
Е, този път приказката имаше щастлив край. Понякога е хубаво да си припомняме, че съществуват и такива истории.
Щеше да е прекалено, ако след романтичния рейд на Килноки, Испания също се сгромоляса на финала.