Гол след гол. Толкова ударно започна Левски в първите си четири мача от първенството. За “сините” беше лесна задача да късат противниковите мрежи, а и успяха да наберат прилична инерция.
Загубата от Лудогорец разклати отбора в предни позиции, защото за двубоите от пети до седми кръг Левски отбеляза 1 попадение, което дойде след статично положение. Играта в предни позиции търпи развитие, а Станислав Генчев не се притеснява да прави рокади там и да реализира различни идеи, за да държи всички играчи в предни позиции в игрови ритъм.
Днес ще разгледаме причините, поради които Левски е толкова стабилен в защита – “сините” са допуснали едва две попадения. Също ще търсим разликите между първите четири мача (15 отбелязани гола) и последните три (един гол на сметката на отбора).
Сигурността идва с химията между играчите
Помните ли първите минути на Левски срещу Локомотив (София)? Мачът от първия кръг завърши с разгромното 6:1 в полза на “сините”, но в началото столичните “железничари” стигаха прекалено лесно до вратата на Матей Маркович. Така се стигна и до първия от двата допуснати гола досега – дело на Анте Аралица.
Вече седем мача петицата в отбрана – Майкон, Цунами, Димитров, Ван дер Каап и Алдаир стартират заедно, а това по естествен начин създава време и среда за разбирателство.
Отне ни време да свикнем, че Левски всъщност иска да получава положения пред вратата си, но по строго определен от “сините” начин. Те диктуват как противникът ще атакува. Най-често петицата в отбрана стои на компактна дистанция един от друг, принуждавайки противника да атакува по крилата и да завършва атаките си с центрирания. Там защитата на Левски бележи голям прогрес, сравнено с първия мач, когато ориентацията при контра атаките на Локомотив не беше на ниво.
Това, разбира се, се случва когато Левски не успява да отнеме топката още в предни позиции с високата преса на Колев, Сангаре и Бала, както и с енергията на футболистите зад тях.
Без топка Левски е ориентиран така, че да лимитира ситуациите пред своята врата до удари извън наказателното поле.
Последните сериозни опасности пред вратата на Левски дойдоха срещу Крумовград. Тогава Станислав Генчев реагира на единственото положение пред вратата на неговия отбор с мигновена двойна смяна, след която “сините” върнаха своето игрово предимство.
Головата мощ на Левски – обяснена, както и сушата в последните мачове
“Сините” набраха инерция след пристигането на Мустафа Сангаре. Отборът започна да опознава силните и слаби страни, както и моменти в мача, когато трябва да търси баланса в играта си. Влизането на френския гигант през второто полувреме позволяваше на футболистите на Станислав Генчев по-освободено да налагат своята висока преса, знаейки, че през второто полувреме ще бъде влята свежа кръв в редиците им, която толкова регенерира целия отбор, че изглежда сякаш той сега започва своята среща.
Очевидната промяна, с която настъпи и “синята” суша пред вратата на противниците, е влизането на Мустафа Сангаре в титулярния състав на Левски. Но защо атаката на отбора страда от присъствието на футболиста, който продължава да има най-голямо влияние и присъствие в последната третина на противника?
Левски става еднообразен и позволява на противника да се адаптира към играта му.
Пасовете към Мустафа Сангаре по крилото са атрактивни, когато той пробие, но често са пресичани или пробива е блокиран, в следствие на което Левски губи топката прекалено бързо. Настроението в играта на един отбор се нарушава тогава, когато той започва да бърка прекалено много подавания. Това се получава в играта на Левски, когато на терена са и Сангаре, и Колев, но и двамата офанзивни полузащитници.
Балансът може би би дошъл, когато една от изброените четири позиции бъде жертвана за партньор на Карлос Охене, който в средата е самотник, а в последния мач трябваше да играе около час с жълт картон в мач с доста единоборства. Не е тайна, че липсите на Левски са в средата на терена, а Клемент Икенна все още е в процес на адаптация.
Тогава Левски може би ще загуби частица от директния футбол, превърнал се в религия за Станислав Генчев. Но не е задължително. Зависи от типа футболист, който “сините” биха могли да използват на тази позиция.
Основата е добра, потенциалът – висок
Левски е в отлична изходна позиция да гони високо класиране. “Сините” се възползваха почти максимално от липсата на европейски мачове – първата позиция е само привидна, заради пасивът от две срещи за Лудогорец, но докато останалите отбори се адаптираха към сезона, Левски печелеше.
Днес приключва трансферният прозорец. Станислав Генчев избра своите футболисти и “сините” завършиха своята селекция рано, което означава, че този отбор ще получи време за сработка.
Предстоят гостувания на ЦСКА 1948 и Славия, след което домакинство на Арда. През септември програмата на Левски не предвижда пътувания, докато октомври е изпъстрен с дербита.
Футболистите на Левски се запознаха и качиха отбора на върха. Сега трябва да го задържат там.