През 1988 година в Сеул се случва един от най-големите скандали в историята на Олимпийските игри. Във финала на турнира по бокс Рой Джоунс-младши бива нагло ощетен и ограбен. Един от най-великите боксьори се изправя срещу Парк Си Хун. Кореецът е смазан от превъзходството на Джоунс-младши, но накрая реферът вдига ръката на Парк Си Хун.
Статистиката е красноречива, въпреки „официалната“ победа с 3:2. Рой Джоунс нанася 86 точни удара срещу само 32 за корееца. Трима от петимата съдии не забелязват нокдауна на Си Хун. По пътя към финала 19-годишният американец не губи нито рунд. Скоростта, с която преминава през всеки съперник, е феноменална. Излиза във финала като абсолютен фаворит, но за съжаление, златото му е отнето от корумпираната съдийска бригада.
Изминали са повече от 30 години от тази черна страница в историята на олимпйския бокс. Джоунс все още помни сякаш е била вчера тази битка. „Бях само на 19“, споделя той.
„Беше жестоко и дори да ми подарят този медал сега, той няма да е същият. Имах нужда от него там. Когато прозвуча химнът. Когато пожертвах много и исках усилията ми да бъдат възнаградени. Колкото и да се опитвам да се сдържа, тази тема е болезнена за мен. Никога не бях чувствал това, което почувствах, когато вдигнаха другата ръка. Разбира се, аз не го виня. Той беше жертва на обстоятелствата като мен. След битката той вдигна ръката ми, за да покаже на хората това, което трябваше да видят“, допълва Джоунс.