Последният път, когато Левски привлича голмайстора на „А група“, „сините“ стават шампиони. Това се случва през вече далечната 2008 година, когато от отбора на Ботев (Пловдив) Георги Христов акостира на Герена. Предишният сезон той е отбелязал 19 гола и е едноличен лидер в класирането за голмайсторския приз.
Миналата седмица историята започна да се повтаря, а първата стъпка от нея е факт. Левски се подсили с голмайстора на „А група“ – Александър Колев. През изминалата кампания той отбеляза 15 попадения с фланелката на Крумовград. Ето какво сподели 31-годишният таран за Palms News:
За ранните детски години
„Бях постоянно с топка, тогава бяха други времена, беше интересно, до късно не се прибирахме. Имам бегли спомени, но по цял ден бяхме с топка и друго не ни интересуваше.
Първите спомени в школата на Левски
„Спомените са само хубави. Тогава Чорни беше треньор…Имаше един балон, мека настилка, точно зад Герена, там беше и сгурията и само там тренирахме, а като тренирахме на балона понякога беше все едно тренираме на Сантиаго Бернабеу. Доста приятни спомени, до ден днешен съм приятел с някои от момчетата, само хубаво мога да извлека от това време.
Незабравим детски спомен
„Играха България и Италия на Националния стадион. Тогава Джанлука Дзамброта ми подари едни бутонки. Тренирах с тях скъсах ги, после ги лепих, ших, играх още два сезона с тях, защото бяха два-три номера по-големи…“
„Станах голмайстор на един много престижен турнир в една зала, спечелих най-добра 9-ка с най-много попадения срещу отбори като Нефтохимик, Литекс, ЦСКА, Славия, само силни отбори. Това ми остава един приятен спомен от юношеските години, имам даже купа, седи си още вкъщи.“
„Хаха, да, това е тук на балона…това вдясно е Кирчо…Денис Николов вляво, той беше голям талант, премина през всички формации на Левски, играеше 7-ца, беше национал, бяхме постоянно заедно четиримата, за жалост вече никой от тях не играе, останахме само аз и Горанов (Иван) от набор 92, които играем. Мисля че имаше доста талантливи момчета, но всеки си хвана по своя път. Доста приятни спомени, тук сме на 7 годинки.“
За ролята на баща му
„До голяма степен той ме запали по футбола. Още от малък ме водеше на мачове на Левски. Всеки път, когато беше свободен ме тренираше, показваше ми различни упражнения, кое и как да подобрявам в играта си. Той е бивш футболист и играеше много добре с глава, настояваше и аз да играя добре с глава, тъй като бях една глава над съотборниците си. Показваше ми много неща и беше винаги близо до мен, подкрепял ме е винаги и със сигурност има много голяма роля за това, че съм тук в момента.“
В нова държава само на 15 години
„Тогава отборът на Левски с господин Стоилов беше много добър, имаше големите успехи в Шампионска лига, Лига Европа, тогава гонихме топките си спомням, бяха незабравими мачове. Беше доста трудно да пробиеш в първия отбор, трябваше да имаш много, много повече талант от връстниците си, а при мен това не беше така, няма да си кривя душата, аз не съм някакъв супер талантлив, просто с много работа ми се получават нещата. Не ми се луташе тук по „Б група“ и „В група“, защото знаем колко футболисти са отишли там и как бързо приключват. Имах възможността да отида в Белгия и мисля, че това беше добре за моето развитие.“
От юноша в мъж
„В Белгия със сигурност стъпката между юноши и мъже се усеща най-много, но вече да приемеш играта като мъж става със сигурност след 25-26 годишна възраст. Преди това всичко ти е „хахо-хихи“, мислиш си, че светът се върти около теб, всичко е забава и игри, но съвсем не е така. Много бързо минава всичко, сега като се обърна и като сетя колко бързо е минало времето, за някои неща е трябвало да реагирам по-добре, по-добре да се представя и да мисля по друг начин. “
Мачовете като фен
„Уффф, на много…На адски много мачове съм ходил. Като бях юноша не съм изпускал мач, само на гостуванията не ходихме, но на домакински мач на всеки един съм бил. Още повече като заминах след това за Белгия съм се прибирал за мачове с приятели, даже в Полша си спомням, имаше един мач, бях се направил на болен, за да не ходя на тренировка и да гледам Левски – ЦСКА. Имам доста приятели в по-крайната агитка и сред обикновените фенове, просто Левски значи много…“
Чувството да бъдеш футболист на Левски
„На всеки фен, който подражава на Левски със сигурност му е мечта да играе за първия отбор. Една сбъдната мечта, доста съм щастлив от факта, нищо, че съм на една по-сериозна възраст във футбола, но пък никога не е късно, изключително съм щастлив и се надявам на един успешен сезон.
Приятелства от юношите
„Ами, те две-три момчета там са от фракциите на Герена, доста крайни фенове, пишем си, чуваме се от време на време, поддържаме връзка…“
„Охооо…тази снимка е от мача с ЦСКА, това е именно това момче Денис Николов, за който говоря. Тук ходихме на шествие, то не бяха събирания…много готини моменти, много готина снимка.“
Любимият момент като фен
„Със сигурност лудите мачове за Шампионска лига, особено онзи гол на Мацата (Мариян Огнянов) като го вкара беше нещо неописуемо, нищо, че отбора играеше с такива отбори, просто като вкара гола всички бяхме настръхнали, даже сектор „Г“ беше пълен, беше нещо неописуемо. Най-вече мачовете при г-н Стоилов в Лига Европа и Шампионска лига, това бяха незабравими мачове. След това вече като футболист винаги съм следял Левски, но емоциите са по-малки, трябва да съм професионалист, не мога да се радвам в рейса като вкарат гол. Винаги съм ги подкрепял.“
За младите съотборници
„Виждам доста талантливи момчета. От прекалено скоро съм тук, така че не мога да преценя, тъй като наблягаме повече на беговите упражнения (смее се) и не съм видял в игра повечето момчета кой как гори, кой как усеща нещата. Тепърва ще ги виждам тези неща.
Голът срещу Левски
„Със сигурност съм си мислил, че няма да отпразнувам гол ако вкарам срещу Левски. От Левски е тръгнало всичко, Левски ми е дал бял хляб да ям, играл съм немалко години, 8-9 години в юношите, фен съм на този отбор преди всичко, би било неуважително да вкарам гол и да се радвам като първия….да не казвам какво. Когато вкарам гол винаги показвам емоции, но срещу Левски няма как да стане.“
Прости ли на Пламен Андреев за финта
„Аааа (смее се), какво да му простя, то тогава валеше, теренът беше подгизнал…Не, много хубаво ми я прибра, наистина. Треньорът на вратарите тогава, не помня кой беше ми каза, че замахва много, аз съм се засилил, виждам, че ще я рита…той взе, че ми я прибра, аз легнах на шпагат и излезнах извън терена. Шегувахме се вече, сега на тренировка ще му го върна, да.“