Гаел Клиши, селекционер на младежкия национален отбор на Франция, спомена следното наскоро:
„Не се сещам за много играчи, които могат да играят еднакво добре с двата крака. В нашия отбор имаме само един такъв – Раян Шерки. Това е вторият играч след Санти Касорла, който съм виждал да е толкова добър и с двата крака. Може би Осман Дембеле също влиза в тази категория. И изведнъж, излизаме срещу този отбор и те имат 4-5 такива футболисти. Това не е нормално!“
Става въпрос за младежите на Южна Корея, които размазаха връсниците си от Франция с 3:0 през ноември насред Франция.
Клиши се готвел за този мач, гледайки предишните 5 срещи на противника. Впечатлил се толкова много, че поискал да посети азиатската страна, за да научи повече за това как те развиват играчите технически.
„Не можех да спра да мисля за това! Само се замислете. Какво ако имам възможността да развия 4-5 от моите футболисти така, че след 5-6 години да мога да ги сложа вляво, вдясно и в центъра, защото могат да играят и с двата крака?“
Говорейки така за идеята, не звучи толкова трудна задача. Но натурално, такива футболисти са много малко, енигма са и дори гледаме на тях странно.
Може би не е случайност, че футболистът, отбелязал най-много голове със „слабия“ си крак – 46 – е Хюн Мин Сон. С 5 по-малко е отбелязал Хари Кейн, а на трето място е Робин ван Перси.
Сон Уун-Юнг, бащата на крилото на Тотнъм и негов бивш треньор, обяснява на The Athletic по-подробно за програмата на южнокорейските футболисти за обучение в играта с двата крака:
„В случая на сина ми, знаех че той е десничар, но винаги исках да съм сигурен, че когато обува чорапи, бутонки, обувки, дънки или каквото и да е, първо ще нахлузи левия крак. По този начин той никога няма да забрави, че има ляв крак и може да го използва.“
Самата история на Клиши е интересна, тъй като той прекарва по-голямата част от кариерата си на левия бек, но е десничар. Причината за това се поражда още докато… баща му е личен треньор. Тогава той отменя всеки гол, който Гаел отбелязва с десния крак. Това по естествен начин стимулира Клиши да подобри левия си крак. Но най-големият фактор в развитието на слабата му страна е времето, в което прекарва пред стената, засилвайки топката в нея в Кастелмару – академията, в която Клиши се подготвя като юноша.
През 2003, на 18-годишна възраст, по-силният крак на Гаел е левият, а десният е изостанал. Всъщност, той вече беше натурален ляв защитник и това е причината Арсен Венгер да го привлече.
„Честно да призная, не мисля че баща ми го правеше целенасочено, за да се превърна в ляв защитник, нито дори е имал мечта да играя професионално. Но наистина вярвам, че ако бях десничар, вратата за професионалния футбол нямаше да бъде отворена за мен.“, разкрива Клиши.
Темата за слабия крак е интересна. Често ще чуете коментатори да защитават футболист, който пропилее шанс, но опита да стреля с по-слабия си крак. За феновете обаче не е толкова лесно да простят, тяхната теза гласи: как може да играеш на най-високо ниво, да получаваш милиони и да те извиня за слаб удар, заради слабия ти крак?
Въпрос, който да зададете на приятели: само двама футболисти са отбелязвали дузпа и с левия, и с десния крак в историята на Висшата лига. Кои са те? Отговорът е Обафеми Мартинс и Боби Замора. Вторият обяснява, че като дете се е чувствал странно, защото е левичар.
„Всички останали деца бяха десничари, само аз – не. Чувствах се различен и опитвах постоянно да играя с десния крак. Когато се научиш да правиш нещо като дете, нататък е по-лесно. На 10-годишна възраст вече не правех разлика между по-слаб и по-силен крак.“
Историята на Кевин Де Бройне отново датира от неговото детство.
„Не ми позволяваха да стрелям с десния крак в градината, защото разрушавах цветята. Беше ми позволено да докосвам топката само с левия. Бях много малък и се упражнявах с часове. Така развих силата и в двата крака едновременно.“
А колко футболисти с добър ляв и десен крак познавате в България? Може би единственият в момента е Антон Недялков. А това изглежда е следващата стъпка във вдигането на нивото на футбола.