По време на продълженията между Арсенал и Порто, очакваните голове бяха 0.03 срещу 0.04 съответно. Двата отбора свалиха темпото в очакване на дузпите. Същото се случи и във вчерашната вечер, когато Атлетико (Мадрид) и Интер решиха всичко от бялата точка. 30-те минути продължения отново се чувстваха като административна задача, която е неизбежна и трябва да се премине с минимални щети, минимални усилия и почти нулево качество на играта.
Вече рядко виждаме спектакли от типа на финала за Купата на Лигата между Челси и Ливърпул. Тогава Юрген Клоп успя да освежи състава си така, че двубоят да не загуби своята динамика и да наблюдаваме отворен сблъсък. За това допринесе и симпатичния отбор на Челси, който е съставен от играчи, които познават само атакуващия футбол. И все пак докато двата отбора се готвеха за дузпи, Върджил Ван Дайк успя да отбележи гол с един от последните удари в мача.
Усещането, когато се играят продължения е, че това е просто „мостът“ към дузпите. Ако те служат за нещо, то е за почивка на футболистите, които ще изпълняват дузпи. Не е малко, но не е достатъчно във времена, в които футболните хора се стремят да вдигат качеството на футбола във всяка минута, секунда и всяко движение по терена.
Над 50 000 FREE SPINS от Супер Петък с Doctor Winstein!
Предстои Европейското първенство в Германия. Там също ще наблюдаваме поведението на отборите, когато влязат в продължения. Дали има алтернатива, не бихме се заели да прогнозираме.
В миналото помним неуспешното приложение на златния гол. Все по-логично сякаш изглежда да гледаме директно изпълнение на дузпи след изтичане на 90-те минути. Все пак вече имаме цялата технология, която позволява да се дава добавено време, колкото наистина е нужно.