Във футбола има много случайности, които навържат ли се една с друга, могат да превърнат едно решение или в гениално, или в кощунствено. В онази септемврийска сутрин, когато из мразовитите, ситни капчици на манчестърския дъжд, Джейдън Санчо бе отстранен от Ерик Тен Хаг, мнозинството реши, че проблемът на Манчестър Юнайтед е отстранен.
Недисциплинираният английски младок, който вкарва негативизъм в съблекалнята, повече нямаше да припарва до първия отбор на „червените дяволи“. Влизаме в стереотипа на повечето английски футболисти, преминали през Юнайтед в последните 10 години.
БЕЗПЛАТНО КОЛЕЛО НА КЪСМЕТА
Не знаем много за отношенията между Санчо и Тен Хаг, но помним неговото влияние върху играта на Дортмунд. Но нека не се фокусираме върху отровената атмосфера на „Олд Трафорд“. Борусия го направи отново. 11 години по-късно едно от чудесата на века се завръща на голямата сцена в Шампионска Лига.
Не, определението „чудо“ не е пресилено на фона на безмилостната финансова схватка, в която са попаднали най-добрите на Стария Континент. Нивото на трудност, което предопределя качеството на клубовете днес, още повече ласкае Борусия за постижението да бъде на финал в най-престижния турнир.
БЕЗПЛАТНА ИГРА С ПРОГНОЗИ
Да се върнем на Санчо. Помните ли 2021 г., когато Манчестър Юнайтед привлече крилото в една от най-големите трансферни саги в модерния футбол. Всичко беше обезпечено – Рашфорд ще играе вляво, Санчо ще играе вдясно. Бъдещето е подсигурено. Три години по-късно Санчо се бе превърнал в символа на пропадането на „червените дяволи“. Но пролетта на 2024 г. определено е неговата. Санчо играе със самочувствието, което е специфично за неговата игра.
Срещу ПСЖ Санчо напомни на футболния свят защо е специален. Въпреки това, никой не може да отрече непостоянството в играта му. Може би това, от което се нуждаеше е среда, в която се чувства ценен. Не е първият, няма да е и последният талант, чийто криле поникват в немския клуб – едно от футболните чудеса на века.