Левски завърши сезон 23/24 с три поредни победи, но без евроквота. Сякаш такъв вкус остави сезонът на „сините“ – спечелиха доста мачове, но в крайна сметка не постигнаха нито една от целите си на терена.
Бяха изплатени огромни суми по задълженията на клуба и сега, с „чисто досие“, Левски е на прага на първия от години насам сезон, в който основен приоритет ще бъде спортният успех.
„Сезоните са дълги, но аз не тъжа…“
Това се пее в една песен на агитката на Левски, която пояснява достатъчно добре футболния календар, описал в „синьо“ природните сезони чрез резултатите на тима.
Под жаркото слънце през лятото дойдоха най-големите радости за публика и футболисти. Успехите срещу Шкупи, Апоел, както и поредицата от голове в последните минути държаха привържениците в добро настроение.
Настъпи есен, а с нея и колебливите резултати в дерби мачовете. Кризата на резултати, започнала в Стара Загора, в перфектен синхрон с температурата на въздуха очерта зимата за Левски. Отпадането в турнира за Купата на България в мача срещу Хебър бе най-голямото разочарование за сезона.
БЕЗПЛАТНО КОЛЕЛО НА КЪСМЕТА
Пролетта дойде, а с нея и добрите резултати. Странна случайност бе, че докато изненадващо топлото време съпътстваше мачовете на Левски и огромната „синя“ лавина, която заливаше всяко кътче на България, отборът на Николай Костов печелеше мачовете си с размах.
Е, нито температурата, нито добрите условия успяха да помогнат на Левски в новата порция дерби мачове, която отдалечи „сините“ фатално от евроквотата. Това остава и най-яркият спомен, с който Левски затваря един сезон на върхове и падения.
В играта на Левски не липсва красота, а голове
Левски играе различен от другите отбори в България футбол. Комбинациите и импровизацията се превърнаха в патент на отбора, който никога няма да изпълни ъглов удар по сходен начин. Левски винаги разполага с нещо подготвено, с което да изненада противника след бърза акция от ъгловото флагче.
7 777 лв. ВСЯКА СРЯДА от Бързи надпревари на всеки час!
Различни шаблонни и новаторски изпълнения бяха започвани от Асен Митков, Джавад Ел Джемили и Фабио Лима, а в началото на сезона Уелтън държеше магическата пръчка. Марин Петков е един от последните футболисти, който загатва за сполучлива техника, въпреки че неговият стил е доста по-директен.
Ако „сините“ разполагаха с голмайстор, който да завършва атаките на съотборниците си, може би сезонът за Левски щеше да придобие друг вид.
С къса скамейка не можеш да атакуваш всички фронтове
Два поредни сезона „сините“ бяха посечени от контузии, които попречиха на отбора да се пребори за целите си. И ако през сезон 22/23, по време на най-добрата си форма, Билал Бари получи дългосрочна контузия, то през настоящата пролет травмите на Асен Митков и Фабио Лима отслабиха отбора. Добрата игра лежеше на баланса от младия халф, както и на импровизацията от бразилския левичар.
През есента сривът в резултатите се получи веднага след като Уелтън получи контузия в глезена. Няколко дни по-късно Джавад Ел Джемили също претърпя травма, която не му позволи да играе пълноценно до началото на 2024 г.
Още по-къс бе съставът и заради непрестанните спекулации около Жереми Петрис и Андриан Краев. Двамата ту бяха вадени, ту се завръщаха в състава, което ще остане основният спомен от една несполучлива есен.
Спокойствието липсваше около първия отбор на Левски, което даде отражение в резултатите.
Извън терена Левски си стъпва на краката
За пръв път от много време насам, „Отбора на Народа“ ще стартира първенството, без да се притеснява от виснещите над него дългове към държавата. Изплащането на главницата към НАП отваря нов хоризонт, от който Левски е длъжен да се възползва. Не само на терена.
Левски изпрати своя дългогодишен капитан Николай Михайлов със стил. Така, както трябва да се изпращат заслужилите играчи в клуба. Вратарят получи аплодисменти от публиката, бе изпратен със шпалир от съотборниците си и футболистите на Лудогорец. Михайлов бе пример, авторитет и лидер в съблекалнята.
През последната година изживяхме инициативи на Герена, които свързаха ветерани, клуб, фенове. Ежемачовите събития като „Синя фиеста“, развяването на знамена с историческа стойност, изпълнението на химна на клуба, на „Балада за Гунди и Котков“, както и много други събития, доближиха феновете до клуба. Развитието на футбола у нас е кауза, а главният ѝ деятел е ПФК Левски. Дано това продължи.
