Треньорът на Левски Станислав Генчев силно вярва, че вътрешното съперничество между съотборници държи отбора на тръни през целия сезон. Не можеш да мигнеш, камо ли да си позволиш да изиграеш мач под очакваното ниво. Защото има кой да те смени и ще го направи, и то качествено.
Под този надслов премина лятото в спортно техническото развитие на Левски. Първо Марин Петков усети силата на резервната скамейка, после Евертон Бала. През ситото на качествената продукция премина Асими Фадига, а да не забравяме и Матей Маркович, чието схващане на врата пренасочи развитието на отбор „Йордан Господинов“ в това вътрешно състезание, за което загатва отборът в момента.
В предишните седмици тренировките преминаха в код „оранжево“ – времето беше горещо на помощните игрища около ст. „Георги Аспарухов“, влизанията – обратното на пестеливи, борбата беше безмилостна.
Може би се усеща някакво психическо изтощение и първи сигнали за спад във формата. Левски победи Хебър с 1:0, но не убеди, че е готов за мача срещу Спартак (Варна), за който има голяма възможност да се окачестви като дерби на върха.
Мустафа Сангаре – титуляр или резерва?
Това е въпросът на въпросите. Или поне така звучеше, преди да погледаме френския булдозер в игра от първата минута. Качествата му са безспорни. Сангаре има присъствие, несравнимо дори с това на Алекс Колев. Влиянието му напомня на това на Уелтън – не заради друго, просто фокусът на защитниците на противника е вграден в маската на гиганта от Париж.
Станислав Генчев загатна, че Евертон Бала му се е понравил с включването си срещу Хебър. Дали това не беше жокер, че отново ще видим Жокерът на Левски в игра след почивката? Ще видим след седмица, но логиката сочи натам.
Офанзивните полузащитници – длъжниците на Левски
Марин Петков и Джавад Ел Джемили започнаха предишните два двубоя и не впечатлиха. Оформя се тенденция, в която „сините“ вдигат темпото с напредване на хронометъра. Първите полувремена почти никога не впечатляват, ако изключим мача срещу Локо (Пловдив), когато Левски можеше да води с 3-4 гола на почивката.
Често смяната точно в тази зона даваше свежест, от която „сините“ имаха нужда. Дали ще е Петков или Фадига, разнообразието веднага се усещаше, противникът не можеше да се адаптира и Левски отбелязваше голове.
В зоната зад нападателите единствено Джавад Ел Джемили не е пропускал старт. Дали не е дошло неговото време да усети шамара на конкуренцията? Ще видим след седмица. Испанецът с марокански произход е един от най-техничните футболисти в първенството, но менажирането му изисква допълнително планиране, стратегия и индивидуален подход. Методика, на която Генчев се наслаждава.
Цунами бележи прогрес на новата си позиция
Още един психологически трик, който може би дори не бе търсен от треньорите, е влиянието на новото попълнение Кристиан Макун. Пристигането на централния бранител с ляв крак сякаш придаде допълнителен фокус на капитана Цунами.
Можем дори да затвърдим впечатлението, че бразилецът е най-стабилният в тройката стълбове на Левски, особено в последните мачове на отбора. Това е лидер. Той разбира отлично ролята си в отбора и не само прие радушно смяната на позицията си, но и се развива на поста.
Къде дългосрочно ще гледаме носителя на Купата на България за 2022 г. – на левия уинг бек или сред централните бранители, предстои да разберем.