Първа загуба! След гол с рикошет! И ето как от любима игра, за която не спираме да мислим, да си говорим и да мечтаем, футболът за часове се превръща в тема табу.
Как да се спре възхода в играта на Левски изглеждаше като непреодолим за решаване ребус от страна на противниците. Точно когато „сините“ изглеждаха готови да направят заявка за нещо по-голямо, те загубиха. Но дали заявката не беше направена?
Проблемите в играта на Левски бяха обсъдени най-вече от Станислав Генчев. Затова ще започнем от положителното, за да преминем и към това, което липсваше.
Какво направи Левски в Разград? Да разгледаме доброто и лошото, което видяхме в мача срещу шампиона.
Левски изигра най-добрия си мач в защита
Преди мача притесненията сред „сините“ фенове бяха, че Майкон и Алдаир няма да издържат на напъните на крилата на Лудогорец. Е, можем да кажем, че не само двамата крайни бранители на Левски, но и цялата линия от петима защитници бе почти безупречна в хода на 90-те минути.
Във всеки двубой досега „сините“ оставяха повод за съмнение, че колективната игра в защита не е докрай синхронизирана. Можем да кажем, че срещу най-силния отбор в България, Левски изглеждаше сигурен, организиран и, когато бе под напрежение от преса на противника, изнасяше топката без грапавини.
„През цялата седмица повтарям на футболистите, че трябва да сме концентрирани по време на целия мач“, каза Станислав Генчев преди мача. Единствената индивидуална грешка, точно заради загуба на фокус, беше на Келиан Ван дер Каап в началото на второто полувреме. Тогава централният защитник изгуби топката, овладявайки я на гърди. Отиграването напомни на червения картон на Патрик-Габриел Галчев в мача срещу Крумовград на Генчев през март месец.
Чистите положения за Лудогорец липсваха. Всъщност, и трите опасности дойдоха след удари на Кайо Видал извън границата на наказателното поле. Е, един от тях се оказа решаващ, но това не трябва да отнеме позитивния привкус от играта на Левски в защита.
Левски загуби в средата на терена и затова не успя да наложи стила си
„Много съжалявам за жълтия картон на Карлос Охене. Трябваше да го заменя, а той играеше добре, но не можехме да рискуваме с потенциален изгонен играч“, коментира старши треньорът Генчев след края на мача.
Карлос Охене беше сам воин в средата на терена и въпреки добрата му игра, това не бе достатъчно. Джавад Ел Джемили и Марин Петков не успяха да помогнат на ганаеца да овладее средата на терена. Нареси и Чочев бяха господарите в центъра, а оттам последваха проблемите на Левски.
Това всъщност беше очакван проблем. Петков и Ел Джемили не са с качествата на полузащитници и в мачове срещу по-добри противници това се вижда. Срещу по-слабите отбори двамата крайни централни защитници заемат ролята на халфове заради високата линия на Левски, което дава възможност на атакуващите халфове, които в схемата на Левски са нападатели в сянка, да имат повече свобода за изява.
Сангаре титуляр – плюсове и минуси
„Най-много ни затрудни играта на двамата централни нападатели на Левски. Много са силни и мощни“, разкри Кайо Видал от Лудогорец след края на мача.
Мустафа Сангаре беше постоянна опасност, а бранителите на Лудогорец му обърнаха специално внимание. Бидейки титуляр, това разкри други качества на Сангаре. Овладяване на топката с гръб към вратата е едно от тях, което затрудни играчите в зелено, които често го и задържаха. Сангаре веднага губеше равновесие, а може би ако успяваше да се задържи още секунда-две на два крака, щеше да печели повече нарушения.
Сангаре не е просто скорост. Питайте Диниш Алмейда. Най-чистото положение в мача беше създадено именно от френския гигант, който направи мрежичка на бившия защитник на Локо (Пловдив), след което даде топката на Алдаир. Екзотичният уинг бек се забави с удара, а можеше да отбележи гол след самостоятелния рейд на Сангаре.
Минусът е очевиден – Левски нямаше преимущество в края на мача, което да направи разликата. Тогава, когато „сините“ са най-силни от началото на сезона, Лудогорец отбеляза победния гол. Как Сангаре щеше да допринесе с евентуално включване през второто полувреме, няма как да знаем. Истината е, че голмайсторът заслужаваше титулярно място, а дали това е най-правилно за играта на Левски – отговорът знае само Станислав Генчев.