Головата форма на Марин Петков стихна. За последно левичарят отбеляза в мача срещу Лудогорец, когато отборът загуби с 1:5. Тогава Петков бе наказан за натрупани жълти картони, което може би наруши неговия ритъм. Индивидуалният регрес на атакуващия футболист съвпадна със спада във формата на отбора – Левски е спечелил само един мач след началото на април.
Казват, че тежестта на един футболист в даден клуб се оценява според периодите му извън форма. Тогава на показ излизат човешките качества. Всъщност, така е и в живота. Много по-важно е как посрещаш тежките дни, отколкото приятните. В мача срещу ЦСКА-София Марин не се включи добре. Получи тежък удар в главата, който бе третиран с 13 шева – сякаш бе приключил с тежка тренировка в някой боен спорт. Но е нужно и да си спомним, че Петков не искаше да напусне терена, а искаше да доиграе срещата. Повече от две седмици по-късно юношата на Левски бе сред титулярите, а нескопосано бинтованата му глава стоеше фокусирана върху всяко едно следващо докосване.
През първото полувреме в мача с Черно Море, Цветомир Панов и Илиан Илиев мл. изпитваха огромни затруднения да се справят с повратливостта на Петков, чийто рейдове наподобяваха на ски състезание в дисциплина „гигантски слалом“. Липсваше ситуация, в която да изпробва удара си, просто защото пространствата, които заемаше, бяха далеч от противниковата врата.
Петков не избяга от единоборствата, въпреки че контузията със сигурност е витаела в мислите му. Една ситуация олицетвори притеснението на родения през 2003 г. футболист. Летящата, прясно напоена от изливащия се дъжд над Герена топка летеше към главата на Марин. Той смело се втурна да я посрещне, но в последния момент се разубеди и реши да овладее кълбото с крак – неуспешно. Може би единственото грешно отиграване за целия мач.
Днес се навършват 24 години от онзи кървав гол на Гонзо. В никакъв случай не можем да сравним двамата на терена по обясними причини. Но за да се превърнеш в любимец на синята публика, трябва да имаш смело сърце. Синьо сърце. Марин Петков не е Мел Гибсън, не е и Гонзо. Той е момчето, което се превърна в мъж в най-тежките времена на Левски. Смелото сърце на Левски.