Левски не успя да зарадва феновете си в дербитата. В рамките на около 10 дни „сините“ допуснаха три поражения, които отдалечиха отбора от целта „Европа“.
Загубата от Черно Море с 1:3 може би беше най-незаслужената от трите, но там също се открои основен кадрови проблем, за който ще прочетете по-надолу в текста. Все пак, животът не е само черен или бял. Във всяка загуба има и позитиви, и възможности за подобрение, а „синия“ щаб са длъжни да видят всички възможности и да ги използват.
Левски пое риска и си изпати, без никой да го поощри за смелостта
С окапал състав и млади футболисти, „сините“ не промениха нито за миг стила си. И в трите мача отборът на Левски излезе да се надиграва. Висока линия, висока преса, атакуващ футбол.
Да си представим за миг, че Левски беше успял да спечели един, два или дори трите мача с този футбол. Ако разгледаме детайлно всеки от мачовете, ще видим, че това не беше невъзможно. За добро или за лошо, второто полувреме срещу Лудогорец изтри тотално добрите впечатления от първата част. Патрик-Габриел Галчев и Евертон Бала не отиграха положенията срещу ЦСКА-София със самочувствие. Във Варна концентрацията лиши „сините“ дори от частичен успех.
В бъдеще тази концепция може да бъде печеливша. С правилните футболисти, които да изпълняват ролите си, с дълбочината, от която отборът има нужда, за да излиза сух от такива мачове. Тогава Левски би могъл да печели повече точки. Сега, и да го беше направил, може би само щеше да изпревари своето развитие, а блокажът да дойде в по-важен момент, когато и разочарованието да бъде по-голямо.
Формата на Марин Петков трябва да бъде отчетена, въпреки резултатите!
След мача във Варна Марин Петков беше един от футболистите, които не заслужаваха обиди и лошо отношение. Петков демонстрира коефициент на полезно действие, несравним нито с Уелтън, нито с който и да е футболист в последните години на Левски.
Юношата на Левски има пет гола и асистенция от началото на 2024 г., а той започва да се чувства все по-добре на най-различни позиции в атака. Левски става зависим от своя юноша – нещо, което „сините“ фенове не са си и представяли, че може да се случи!
Марин Петков е един от най-ярките лъчи светлина, които в момента се прокрадват, но с правилната настройка към и от него, той може да изгрее като звездата на Левски и българския футбол!
Ядрото на Левски все още е от млади футболисти
Вратарите на „сините“ са на 19 и 20 години съответно (Андреев и Андонов). Левски не избърза с взимането на десен бек, което означаваше, че Патрик-Габриел Галчев за пръв път ще получи шанс като твърд титуляр в отбора. Да, Галчев вече е на 23, но тази пролет е встъпителната за него като твърда част от стартовия състав.
В средата виждаме Асен Митков (19), Джавад Ел Джемили (21) и Патрик Мислович (22). Футболисти с бъдеще, които правят грешки и показват непостоянство, но с търпение и време ще бъдат ошлайфани. Младостта не е порок, а грешките трябва да се поощряват.
Стигаме до атаката, където Рикардиньо (22) и Марин Петков (20) създадоха последния гол за Левски в първенството. Заедно с Ел Джемили, това са голмайсторите на отбора, а средната възраст на головите източници на отбора е 21 години.
Да, опитът се придава от Цунами, Димитров, Охене, Лима. 22-годишният Кордоба най-вероятно се счита за опитен играч, но той също е млад. 25-годишните Келиан Ван дер Каап, Хоакин и Евертон Бала също нямат достатъчно опит, въпреки че първият е основен играч и лидер в съблекалнята.
Всъщност ганаецът Охене е единственият футболист, който е в групата на отбора и има навършени 30 години. Николай Михайлов вече е трети вратар и неговият опит присъства само на тренировъчното игрище.
А отдолу чакаме Бачев, Любенов, Михалев, Йовов и компания. Бъдещето на Левски е подсигурено, дълговете се обслужват, съвсем възможно е това да бъде един от най-важните моменти, в които трябва да се доверим на търпението. Отборът заслужава подкрепа.