Вратарят на Ливърпул Алисон Бекер се превърна в новината на деня в европейския футбол с гола си в последните секунди, донесъл победата над Уест Бромич с 2:1.
НОВО! АПАРТАМЕНТ НА МОРЕТО И 350 000 ЛВ. НАГРАДЕН ФОНД
„Твърде емоционален съм в момента… След всичко, което ми се случи, на мен и семейството ми… – каза вратарят и се разплака. – Футболът е моят живот. Откакто се помня играя, като дете с татко ми… Надявах се да е тук и да види това. Но съм сигурен, че той гледа някъде отгоре, с Бог край него.
Този гол е за семейството ми, за съотборниците ми. Ние не спираме да се борим… Борба, борба… Но понякога не се получава, както бе и днес. Радвам се, че им помогнах.
Имаме цел – трябва да влезем в Шампионската лига. Печелихме този турнир и знаем, че първо трябва да се класираме, за да успеем пак.
Бразилецът отиде пред другата врата при корнер и заби изключително попадение с глава, с което би се гордял всеки номер девет.
След мача Алисон застана пред камерите като герой за успеха, разплака се и трогна всички с едно от най-откровените и емоционални интервюта.
Не съм тренирал ударите с глава, на тренировка понякога го правя за удоволствие, но не и да съм го тренирал специално. Играя с глава често в мачовете, но по друг начин, за да избия някоя дълга топка пред наказателното поле.
Тръгнах в атака в края, след като Джони Ахтънбърг, треньорът на вратарите, ми каза от скамейката да отивам. Рискувахме, но какво имаше да губим?! Защитниците явно решиха да не ме пазят… Това бе най-красивият гол, който съм вкарвал, защото е единственият!
Не може да се обясни как стана това, просто – футбол. Това е футболът, става какво ли не. Топката дойде при мен, Бог сложи ръката си на главата ми и вкарах.
Нямам думи за отбора ни, ужасно сме уморени, но не спираме да се борим. Този сезон всичко ни се случи… Всичко. Нямаме сили, но се борим до последно.
Дълго време не говорих, не исках да говоря за това, защото винаги плача. Искам сега да благодаря на всички, които ми писаха за подкрепа. На отборите, на мениджърите, на играчите – Анчелоти и Евертън, Челси, Манчестър Сити… Не мога да изброя всички. Благодаря ви! Без вашата подкрепа, не зная как щях да премина през това…
Далеч съм от семейството си, откакто онова нещо се случи… От майка ми… Тук съпругата ми и децата ми ми дават енергия, съотборниците също.
Това е смисълът, нали? Господ ни обича чрез хората около нас, това е неговият начин.“