Неделя сутрин беше по-различна за левскарите. Докато някои от тях се готвеха да посетят първата тренировка на Левски в София, много други се събудиха с новината – Уелтън официално е продаден на Гамба Осака!
И, сякаш, за миг времето спря.
Както при раздяла с голяма любов, лентата минава пред очите ти, най-хубавите моменти на крилото със синия екип озаряват съзнанието, а побиващите тръпки, стичащи се по тялото, те приземяват със скоростта на падащ самолет и те сблъскват с реалността. Голямата звезда на Левски вече няма да бродира по фланговете на българските терени.
Понякога съдбата просто е начертала една пътека и те бута в нея, без да ти даде право да се отклониш. Когато ръководството на Левски анализира липсата на добър ляв защитник, веднага се насочва към Бразилия. Там мигновено окото хваща Вендерсон Цунами. Но впечатление прави онзи бързак пред него. Ето как, по малко случаен начин, Уелтън попада в полезрението на Левски и се озова на Герена.
Незабравими са летните дни в 2022 г., когато двамата идваха пеша на тренировка. Сякаш на шега, бразилците просто се разхождаха до Герена, все едно ще ритат в кварталната клетка, а през уикендите побъркваха сините фенове и ги караха да мечтаят.
Има играчи, чийто голов принос не носи никакво значение. За „сините“ привърженици Уелтън щеше да бъде точно толкова важен с 0 гола и 0 асистенции на сметката си. Той нямаше нужда от лентата на ръката, дори не се нуждаеше от възпяване на името му. Нужно му е само едно нещо – топката. И тогава се усмихва и започва…
Несъвършенството всъщност е неговата запазена марка. Наистина, замислете се. В Уелтън най-важното качество не е нито головият принос (17 гола), нито създадените положения (11 асистенции). Да, бразилецът отбеляза важни голове – ПАОК, Лудогорец и ЦСКА-София бяха на колене пред неговата класа.
Но Уелтън Фелипе ще остане в спомените на привържениците с онзи финт срещу Шкупи. Или пък с онзи мач срещу Локо (София), един от първите му за Левски, в който Стойчо Атанасов бе заменен на полувремето, защото нямаше сили, а Дейвид Малембана се контузи още в началото на мача в опита си да спре набезите на крилото.
Ще бъде запомнен с пословичната си усмивка след поредния умопомрачителен шпагат от противника. Това е любовта към играта – тя не се придобива, не се подарява, не се учи. Или я имаш, или я нямаш.
Този човек подписа с Гамба Осака и помоли да тренира с Левски до заминаването си за Япония. За такъв футболист става дума.
Романтична идея, несъответстваща с настоящето, е Уелтън да завърши кариерата си в Левски. Понякога просто трябва да си благодарен, че си имал възможност да гледаш този футболист с фланелката на любимия ти отбор.
Уелтън играе футбол с кеф и кара хората да се наслаждават на играта, да забравят за резултата и просто да гледат. Не е ли това смисълът на футбола?